За книгата: година / Тъпият звук на удар ме кара да подскачам на място и да спра. Обръщам се рязко. Командирът стои в сянката на беседката, все още стискайки юмруци. „Това не може да продължава повече“, казва той тъпо и бавно се приближава. - Какво? – с мъка отлепяйки езика си от сухото небце, прошепвам. - Кажи ми защо като затворя очи я виждам? Усещам миризмата, чувам глас... - гласът на Тал пресипна и се прекъсна. Трябва да бягам! Веднага! Без да гледам назад! Но тялото замръзна, замръзна. Краката ми бяха замръзнали за пода. „Мисля, че ще полудея, но ако не попитам сега, ще полудея напълно“, прави пауза той. Той леко докосва брадичката ми, принуждавайки ме да вдигна очи към него. - Рин, кажи ми. това не си ли ти - прозвучава като гръм от ясно небе въпросът му.